Привидната търговска цел в ипотеката: как потребителят може да се защити

Как се доказва, какво е възможно да бъде отменено заедно с нея и как следва да се действа в месечния срок след получаване на заповедта за изпълнение

През последните години от публикуваната съдебна практика се оформя един повтарящ се модел. Небанкови кредитори отпускат заеми на потребители, обезпечени с ипотека върху жилище, като записват в договора търговска цел, било „за оборотни средства“, за “развитие на търговската дейност“, „инвестиционен кредит“ – при положение че такава дейност не се установява нито преди, нито след сключването на договорите.

В едни от случаите кредитополучателят е дружество без дейност, без вписвания, без обявени отчети в Търговски регистър. В други е едноличен търговец, регистриран дни преди подписването на договора за кредит. А в трети е физическо лице, което просто е подписало декларация, че кредитът му е необходим за търговска дейност.

Общото между всички по-горе изброени е, че записаната в договора цел на кредита не съответства на действителната цел на договора, и че точно записването на такава цел на договора може да извади физическото лице от обхвата на потребителската защита.

Въпросът не е само какво е записано като цел на договора

Някъде в текста пише, че кредитът се отпуска „за оборотни средства“ или „за развитие на търговската дейност“, а законите за защита на потребителите се прилагат само по отношение на потребители – физически лица. Изводът изглежда неизбежен и тези кредитори разчитат на него.

Той обаче не е верен.

Записаното за целта на небанков ипотечен кредит е изявление на страните, нищо повече. При това почти винаги съвсем общо, не сочи конкретна сделка, определена доставка, не е посочен обект или конкретна нужда. Върховният касационен съд обръща внимание точно на това: че нито в искането за кредит, нито в самия договор е била формулирана конкретна търговска цел, и че не са били искани бизнес план или обосновка за потребността от средства.

Формулировката не зависи и само от това кой и в какво качество подписва договора. Срещат се случаи в които, кредитополучател е търговско дружество,  едноличен търговец, или физическо лице, без да е налице за него каквато и да е търговска регистрация. Защото изявление, което не конкретизира нищо и противоречи на проверими данни и обстоятелства, може да се приеме от съда за привидно. А когато е привидно, се прилага прикрито с него съглашение: Потребителски ипотечен кредит, с всички последици.

Защо търсещите кредит не разбират какво подписват?

Тези договори рядко се подписват след спокоен размисъл. Подписват се, когато банките вече са отказали кредит, при обединяване на множество бързи кредити, при спешна нужда от лечение, и когато отсреща за първи път някой казва – „Да, да! Ние ще ви отпуснем кредит“.

Повечето кредитополучатели излизат след сделката при нотариуса, без да осъзнават какво точно са подписали. Не защото не са прочели, а защото самото четене не е достатъчно за да се разбере, че неустойка от 0,2 % на ден означава 72 % годишно, че няколко санкции се начисляват едновременно за едно и също забавяне, или че регистрацията на фирмата, или записването на търговската цел току-що ги е извадила от кръга на защитените по закон. Тези обстоятелства не се виждат от текста, просто някои от тях там ги няма. Изискват се специфични правни познания за да бъдат установени като последици.

Законът не изисква потребителят да е разбрал. Изисква договорът да е съставен на ясен и разбираем език, тоест така, че човек да може да прецени икономическите последици за себе си, и изисква в него да е описан годишният процент на разходите заедно с всички разходи, които го формират. Когато това не е направено, последиците падат върху кредитора, а не върху длъжника.

Не формата, а целта може да се окаже решаваща.

Решение № 57 от 17.05.2024 г. по т.д. № 2418/2022 г. на ВКС

Фактите са еднотипни до такава степен, че всеки, който е попаднал в подобна конструкция, ще ги разпознае.

Физическо лице желае да изтегли кредит. Кредиторът, небанкова финансова институция, поставя условие – лицето да се регистрира като едноличен търговец. Нещо повече, самият кредитор насочва към адвокат, който да съдейства за регистрирането в Търговския регистър. Регистрацията е извършена на 19.06.2019г. Договорът за заем, наречен „Бизнес кредит“, е сключен седмица по-късно, на 26.06.2019г., за 7 700 евро, посочени като предоставени за оборотни средства. Задълженията са обезпечени с ипотека, а в договора, като допълнително подсигуряване са вписани и физически лица като съдлъжници.

Сумата по кредита от 13 901,18 лв. постъпва по личната сметка на физическото лице. Плащанията по кредита се извършват от него в лично качество, а общата внесена по кредита сума е в размер на 25 138 лв. По партидата на едноличния търговец в Търговския регистър няма нито едно последващо вписване, няма обявени годишни финансови отчети, не е образувано търговско предприятие, не е водено счетоводство и няма данъчна регистрация. По делото са представени доказателства, че кредиторът е процедирал по същия начин и с други свои клиенти – физически лица, регистрирани като еднолични търговци, и непосредствено след това сключени договори за заем.

Делото преминава през първа и втора инстанции – РС Варна и Окръжен съд Варна. С Решение № 262802 от 12.11.2021г. по гр.д 2607/2020г. Районен съд Варна е признал потребителското качество на длъжника и отсъжда в негова полза. Но, Окръжен съд Варна с Решение № 831 от 28.06.2022г. по в.гр.д. № 736/2022г. отменя първоинстанционното решение. Вместо това приема, че договорът не е потребителски. Позовава се на презумпцията по чл. 286 ТЗ, според която при съмнение сделките на търговец се смятат свързани с неговото занятие, и на обстоятелството, че в договора е записана търговска цел, включително санкция при нейното неспазване и задължение за представяне на годишен финансов отчет.

ВКС отменя това въззивно решение като неправилно.

Какво приема съдът

Изводът е формулиран пряко: общото изявление на страните, че се касае за целево кредитиране за оборотни средства, е било привидно. Регистрацията като едноличен търговец е била единствено с оглед сключването на договора, и кредиторът е знаел това, защото сам е обусловил договора от нея и е съдействал за вписването. Задълженията са поети в лично, а не в търговско качество. Презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ е оборена.

Оттам нататък веригата се разгръща бързо. Щом лицето е действало извън рамките на търговска, стопанска или професионална дейност, то е потребител по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗКНИП, а договорът е кредит за недвижим имот на потребител по чл. 1, ал. 2 и чл. 22 от ЗКНИП. От договора обаче се установява, че не е посочен и описан надлежно годишният процент на разходите, както изисква чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Санкцията за това е предвидена в чл. 38 от ЗКНИП – договорът е нищожен. А последицата от нищожността е установена в чл. 39 от ЗКНИП: потребителят връща сума, равна на усвоената по кредита сума, но не дължи лихви, неустойки или други разходи записани в договора.

Усвоената сума по кредита е в размер на 13 901,18 лв., общата платена сума на кредитора е 25 138 лв. Разликата от 11 236,82 лв. е платена без правно основание и ВКС осъжда кредитора да я върне на длъжника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Отхвърлено е и възражението на кредитора, че плащанията са извършени от трето лице – прието е, че са направени от името и за сметка на длъжника.

Защо това е важно

Решението не казва, че кредитирането на търговски дружества е забранено или, че зад всеки фирмен кредит се крие потребителски. Казва нещо по-конкретно и по-полезно: написаното в договора относно целта не е неоспоримо. То е изявление на страните и като всяко изявление може да се окаже привидно. Когато е привидно, се прилага прикритото съглашение, а то в тези случаи е потребителски ипотечен кредит.

По какво съдилищата установяват привидната цел в потребителски ипотечен кредит

От Решение № 57 от 17.05.2024г. и от съпътстващата практика се извежда доста ясен набор от признаци. Колкото повече от тях са налице, толкова по-силна е защитната Ви позиция.

Обстоятелства около сключването:

• Регистрацията като търговец е извършена дни или седмици преди договора;
• Инициативата за нея е дошла от кредитора, който я е поставил като условие;
• Кредиторът е съдействал практически за вписването;
• Същият модел се повтаря и при други негови клиенти;
• В искането за кредит и в самия договор липсва формулирана конкретна търговска цел;
• Не са поискани бизнес план или обосновка на потребността от средства.

Обстоятелства около дружеството или търговеца:

• Липса на последващи вписвания в Търговския регистър;
• Необявени годишни финансови отчети и неподадени данъчни декларации;
• Не е образувано предприятие и липса на счетоводна отчетност.

Обстоятелства около заетите пари:

• Средствата постъпват по лична сметка или се разходват за лични и битови нужди;
• Част от тях погасяват задължения на физически лица, възникнали преди самата търговска регистрация;
• Погашенията се извършват от физически лица, а не от дейност на дружеството.

Тази посока се потвърждава и от други актове. С Решение № 98 от 07.04.2025г. по т.д. № 2180/2024г. на ВКС, ТК, II отделение, съдът отново установява, че кредитодателят е вменил на кредитополучателката да се регистрира като едноличен търговец, за да получи заема, и приема, че формалната регистрация не променя правния субект.

С Решение № 44 от 05.02.2026г. по т.д. № 2125/2024г. на ВКС, ТК, II отделение, в преценката изрично се включват целта на договора, обстоятелствата при сключването му, връзката между страните и начина, по който е разходвана сумата.

В Определение № 3390 от 13.12.2024г. по ч.т.д. № 1916/2024г. на ВКС, ТК, I отделение, съдът приема, че уговореният начин на усвояване, при който част от средствата покриват такси, а основната част погасява предходен кредит между същите страни, създава обосновано съмнение за симулативност и задължава съда разглеждащ делото да събере доказателства, включително служебно.

Има и практическо указание докъде може да стига необходимото доказване. В Определение № 14216 от 01.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 6244/2026г. Софийски градски съд се е задоволил с две неща: удостоверение от НАП, че лицето няма подадени годишни данъчни декларации за три поредни години, и справка в Търговския регистър, показваща липса на отбелязвания. Въз основа на тях е приел, че договорът е сключен с потребител, въпреки подписаната декларация за търговска цел.

Трите степени

Коректността изисква да се каже докъде стига тази линия, защото тя не действа еднакво във всички случаи.

Най-чистият случай е физическото лице без наличието на каквато и да е търговска регистрация. Насреща, евентуално ще е налице само подписана декларация за търговска цел, която не се подкрепя от друго. Такова е положението при Определение № 14216 от 01.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 6244/2026г. на СГС, където удостоверение от НАП за липса на подадени годишни данъчни декларации и справка от Търговския регистър са били достатъчни.

Средният случай е едноличният търговец. Тук има регистрация и се задейства презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, но физическото лице и търговецът остават един и същ правен субект. Това е случаят при Решение № 57 от 17.05.2024 г., където презумпцията е оборена.

Най-трудният случай е при наличие на дружество кредитополучател. При ЕООД или ООД насреща стои отделно юридическо лице и разсъждението не се пренася автоматично, а кредиторът ще се позове точно на това. Насрещният довод е, че ВКС не стъпва на правосубектността, а на поведението на кредитора и на липсата на реална търговска дейност. Ако се докаже, че кредиторът е инициирал създаването на дружеството и го е правил системно, изборът на правна форма губи значение, защото порокът е в заявената цел.

Подредени така, трите случая показват къде минава истинската граница: не между правните форми, а между наличието и липсата на реална дейност, разходването на получените средства и на всички доказателства по делото разгледани в тяхната съвкупност.

Отделен е въпросът за съдлъжниците и ипотекарните съдлъжници длъжници по ипотечните договори. Тук преценката е функционална. Според Решение № 38 от 23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, I отделение, физическо лице, което е съдлъжник или обезпечава кредит на търговец, може да е потребител, ако действа за цели извън своята търговска или професионална дейност. Но не е потребител, ако има тесни функционални връзки с дружеството, каквито са управлението или мажоритарното участие. Практически това означава, че съпругът или родителят, който няма нищо общо с дружеството, е в по-силна позиция от управителя и собственика на дялове.

Преди да подпишете договора

Червените флагове

Водещият е един: кредиторът предлага или изисква да регистрирате дружество или едноличен търговец. При постановяване на Решение № 57 от 17.05.2024 г. доказването на това обстоятелство се оказва решаващо, и то работи срещу кредитора, защото доказва, че той е знаел за липсата на търговско качество.

Останалите:

• В договора има формулирана търговска цел на кредита;
• Обезпечението е лично Ви жилище, а не актив на дружеството;
• Договорът и общите условия виждате за първи път при нотариуса;
• Клауза, която позволява на кредитора да насочва плащанията ви и по друг договор без ваше съгласие, по негово усмотрение;

Какво да поискате писмено няколко дни по-рано

Пълния проект на договора заедно с общите условия, погасителния план, годишния процент на разходите с описание на компонентите, които го формират, преддоговорната информация по ЗКНИП, тарифата за такси, условията по застраховката и кой е неин бенефициент, както и проекта на нотариалния акт за ипотека.

Ако някой от тези документи не Ви бъде предоставен предварително, това само по себе си е отговор.

Двата теста с калкулатор

Първият: Разделете общата дължима сума по погасителния план на главницата. Ако лихвите надхвърлят самата главница, спрете и помислете още веднъж.

Вторият: Сметнете колко ще Ви струват тридесет дни забава и колко ще Ви струва обявена предсрочна изискуемост на кредита, когато всички предвидени санкции се начислят едновременно. Именно кумулирането, а не отделният процент, прави тези договори неудържими.

Какво не прави нотариусът

Нотариусът не проверява дали клаузите са неравноправни и не е ваш адвокат. Обратната страна на това е във ваша полза: обстоятелството, че договорът е прочетен непосредствено преди подписването му, е аргумент, че нито една клауза не е била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Тежестта да докаже противното носи кредиторът съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП.

Потърсете консултация с адвокат

Адвокатите са професионалисти притежаващи специфични знания, подготовка и опит. Те ще ви преведат текстовете залегнали в разпоредбите на договора на ясен и разбираем за вас език, ще ви консултират за последици, които Вие обективно няма как да предвидите без нужните правни знания.

Разходите, които ще направите за да платите на адвокат са пренебрежимо ниски в сравнение с цената, която може да платите впоследствие.

И една уговорка

Нищо от казаното дотук не означава, че небанковото кредитиране е порочно само по себе си. То обслужва реална потребност, хора и бизнеси, които банките не финансират, при по-скъп ресурс и по-висок риск. Съдилищата изрично отчитат това, в Решение № 152 от 29.05.2025г. по гр.д. № 303/2024г. ОС Стара Загора приема, че лихвените нива на небанковите кредитори са обичайно по-високи именно защото ползват по-скъп ресурс.

Проблемът не е в цената на кредита. Проблемът е в конструкцията, която отнема защитата, и в санкциите, които се наслагват.

След подписа, преди просрочие

Този период е най-подценяваният, а в него се създават или пропиляват много от доказателствата, които после решават делото.

Плащайте проследимо и от своя сметка. Плащането в брой е непроследимо и работи срещу вас. Плащане от трето лице без документ може да се тълкува като плащане за друго или другиго, а в Решение № 57 от 17.05.2024 г. точно този въпрос е бил спорен и е решен в полза на длъжника само защото е установено, че сумите са платени от негово име и за негова сметка.

Пазете следата на парите. Съдилищата обсъждат не само какво пише в договора, но и как са похарчени средствата от отпуснатия кредит.

Следете за прихващания между няколко договора. Клауза, която позволява на кредитора да насочва плащанията ви по друг договор без ваше съгласие, е и самостоятелно основание за атака, и доказателство, че кредиторът третира няколко договора като една схема.

При първо затруднение потърсете правна помощ от адвокат. Не водете преговори с кредитора сами.

Първият месец след издаването на заповедта

Какво се случва и кога

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се придружава от изпълнителен лист и незабавно изпълнение. Възражението по чл. 414 ГПК се подава в едномесечен срок от връчването, но само по себе си то не спира изпълнението. Затова заедно с възражението трябва да се направи и искане за спиране на незабавното изпълнение. След постъпило възражение кредиторът следва да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.

Срокът има тежест, която надхвърля заповедното производство.

Върховният касационен съд прие с Определение № 2122 от 26.07.2024 г. по ч.т.д. № 356/2024 г. на ВКС, ТК, II отделение, че стабилизираната заповед може да препятства последващото оспорване на действителността на договора, включително чрез отделен иск за нищожност. Има съществено уточнение: тази преклузия действа само ако заповедният съд действително е извършил проверка за неравноправни клаузи и е изложил мотиви, от които може да се установи кои клаузи е проверил. Но да се разчита на пропуск на съда е лоша стратегия. Практическото правило остава: пропуснатият срок затваря вратата.

Двата различни реда

Жалбата по чл. 419 от ГПК атакува самото разпореждане за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и се подава заедно с възражението, в същия едномесечен срок. Тя се основава на съображения, извлечени от представените по чл. 417 от ГПК документи, и обжалването ѝ не спира изпълнението. Съдът отменя разпореждането, когато не са били налице предпоставките за незабавно изпълнение, както и когато вземането е основано на неравноправна клауза с договор сключен с потребител. Точно така е станало с Определение № 4883 от 23.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 2205/2025г. на ОС – Варна, с което е отменено незабавното изпълнение в частта за договорната лихва и обезщетението за забава и е обезсилен изпълнителният лист в тази част.

Искането за спиране по чл. 420 ГПК е друго производство и се разглежда отделно. Разграничението между двата реда е разяснено в Определение № 1582 от 22.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 13502/2025г. на СГС и в Определение № 675 от 19.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 314/2021г. на ОС – Плевен.

Спирането на изпълнението без обезпечение

След изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК от 2019 г. незабавното изпълнение може да бъде спряно без длъжникът да предоставя обезпечение (гаранция), когато от писмените доказателства може да се направи извод, (1). че вземането не се дължи, (2). че се основава на неравноправна клауза в договор с потребител, (3). или че размерът му е изчислен неправилно.

Прагът е по-нисък, отколкото повечето хора предполагат. В Oпределение № 78 от 24.02.2022г. по ч.т.д.№ 2649/2021г. на ВКС, I т.о., Определение № 14216 от 01.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 6244/2026г. Софийски градски съд e прието, че в хипотезите по т. 2 и т. 3 е достатъчно да може да се направи обосновано предположение (вероятност) за неравноправна клауза или за неправилно изчисление. Съдът не е длъжен да има категорична убеденост,  това е въпрос за установителното исково производство. И понеже в това производство съдът не може да преизчислява кредита, спирането се постановява в цялост. 

В хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор – Oпределение № 78 от 24.02.2022г. по ч.т.д.№ 2649/2021г. на ВКС, I т.о.

Съображението, което българският съд и европейската практика излагат, е принципно: без привременни мерки, докато се преценява неравноправният характер на клаузите, защитата рискува да бъде получена твърде късно, а с това да се окаже и неефективна.

Защо това не търпи отлагане

Заповедта по чл. 417 от ГПК е необичайна с това, че изпълнението започва преди да е установено дали вземането съществува. Кредиторът получава изпълнителен лист веднага и образува изпълнително дело, докато спорът още не е разгледан по същество. Възражението по чл. 414 от ГПК само по себе си не променя това, то ще постави евентуално началото на установителен исков процес, който може да продължи години в трите инстанции, но не връзва ръцете на съдебния изпълнител да продаде имота на законно основание.

Докато текат съдебните процеси имотът Ви е под риск. Той може да бъде описан, оценен и да бъде насрочена публична продан, а накрая и продаден.

Оттук следва нещо, което си струва да се каже направо. Ако накрая съдът приеме, че клаузите са нищожни и, че кредитът е потребителски, това е безусловна победа, но може да бъде извоювана след като имотът вече е бил изнесен на публична продан. Публичната продан е стабилна: след влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът става собственик и правата му не отпадат от обстоятелството, че вземането впоследствие е отречено. Остава Ви правото да търсите парично вземане срещу кредитора. Жилището остава собственост на третото лице. Има и изключения, на които няма да спираме тук.

Затова редът на действията е обратен на интуитивния. Първо трябва да се извоюва спиране на изпълнението, после да се води делото по същество. Искането за спиране по чл. 420 ГПК и жалбата по чл. 419 ГПК не са просто допълнение към възражението, те са това, което дава смисъл на възражението. И следва да се подадат заедно с него.

Кой има най-добри шансове

С Определение № 13444 от 22.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 5117/2026г. Софийски градски съд е спрял изпълнението без обезпечение спрямо солидарен длъжник, който не е свързан с дружеството-кредитополучател. Основанието са клаузите, предвиждащи дневни санкционни лихви, еднократна неустойка при предсрочна изискуемост и прихващане на плащания по друг договор без съгласие. Същите са приети за вероятно неравноправни по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.

Спрямо самото дружество и спрямо съдлъжника, който е негов едноличен собственик и управител, същият състав приема, че въпросите са предмет на предстоящия установителен исков процес. Разликата в изхода за две отделни лица, подписали един и същ договор, илюстрира точно функционалния критерий за потребителското качество.

Кои основания печелят и кои губят

Публикуваната практика по този тип договори е достатъчно обемна, за да се види ясна закономерност: атаките срещу целия договор обикновено се отхвърлят, а атаките срещу отделни клаузи се уважават. Това е неинтуитивно за повечето хора, които очакват, че щом кредитът е несправедлив, съдът ще го обяви за нищожен изцяло. На практика договорът често оцелява, но от него отпадат точно клаузите, които правят дълга неудържим.

Решение № 57 от 17.05.2024г. е едно от съдебните решения, които показват кога пада целият договор, тогава когато потребителското качество бъде установено и се окаже, че ГПР не отговаря на закона.

Какво печели

Какво губи

Какво показват двете таблици

Печелившата зона е тясна и конкретна. Успяват исковете срещу такси и неустойки, тоест срещу добавките към кредита. Общото между всички уважени основания е, че клаузата може да бъде преценена само от текста ѝ, без да се изследва пазарна конюнктура. Таксата не указва за какво се плаща. Неустойката от 0,2 % на ден дава 72 % годишно и се начислява върху непросрочена главница. Неустойката за непредоставено обезпечение се дължи и когато кредиторът не е претърпял никаква вреда. Това са пороци, видими на хартия.

Губещата зона е също толкова разпознаваема. Отхвърлят се атаките, които изискват от съда да прецени дали цената на кредита е справедлива. Лихвен процент от 24 или 30 процента при обезпечен кредит изглежда прекомерен на всеки непрофесионалист, но съдилищата приемат, че лихвата е цената на услугата и при ясна и разбираема формулировка остава извън контрола за неравноправност.

Практическият извод е неприятен, но полезен: не започвайте с най-очевидното. Лихвата е първото, което дразни, и последното, което пада.

Едно разминаване, което трябва да се знае

По въпроса за годишния процент на разходите практиката не е уеднаквена.

Решение № 152 от 29.05.2025г. по гр.д. № 303/2024г. на ОС – Стара Загора. Там съдът приема, че ГПР е под петкратния размер на законната лихва по чл. 29, ал. 9 ЗКНИП и отхвърля иска за нищожност по чл. 38 ЗКНИП.

В Решение № 548 от 18.12.2025г. на ОС – Пазарджик по гр. д.№ 62/2025г.; Решение № 399 от 10.10.2025г. на ОС – Русе по гр. д. №359/2025г.; Решение № 306 от 30.06.2025г. на ОС – Пловдив по т. д. № 649/2024г.; Решение № 1010 от 20.07.2026г. на ОС – Пловдив по в. гр.д. № 771/2026г. и др. – застъпват обратното: посочването на число, което не включва всички разходи, е равносилно на непосочване, а последицата е недействителност на договора и връщане само на получената от кредитополучателя главница. В решението си ОС – Русе се позовава пряко на Решение от 21.03.2024г. по дело C-714/22 на Съда на Европа, според което непълният ГПР лишава потребителя от възможността да прецени обхвата на задължението си точно както и пълната липса на ГПР.

Същият механизъм прилага и ВКС с Решение № 57 от 17.05.2024 г. по т.д. № 2418/2022г. Това не уеднаквява практиката, но дава на линията по ГПР тежест, каквато в старата практика не съществуваше.

Затова основанието по ГПР си струва да се заявява, но като евентуално, а не като единствено. Ако е единственото и съдът възприеме по-строгия подход към длъжника, делото приключва без резултат за него.

Какво не прави съдът вместо вас

Разпространено е очакването, че съдът и без това следи служебно за нищожност. Това е вярно само отчасти.

С Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС прие, че съдът е длъжен да се произнесе по нищожността на сделка без възражение от страната само ако нищожността произтича пряко от самата сделка или от събраните по делото доказателства. Противоречието с императивна норма и неспазването на формата са видими от документа и се констатират служебно. Но при привидност, при липса на основание и при накърняване на добрите нрави чрез обстоятелства извън договора съдът не може да открие порока сам.

Тоест привидната цел трябва да се твърди и да се доказва. Никой няма да го направи вместо вас.

Как се доказва е показано и в Решение № 240 от 29.03.2018г. по т.д. № 1102/2017г. на ВКС, ТК, I отделение, където съдът извежда абсолютна симулация от съвкупност от осем кумулативно установени косвени факта. Поуката за читателя е проста: симулацията не се доказва с един документ, а със стечение на обстоятелства и те започват да се събират още преди процеса, а не само и единствено по време на него.

Ако вече сте платили

При нищожност на договора по чл. 38 ЗКНИП потребителят връща сума, равна на общия размер на кредита, но не дължи лихви и други разходи – чл. 39 ЗКНИП. Всичко платено над главницата подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ако нищожни са само отделни клаузи, връща се платеното въз основа на тях – например, санкционните лихви, неустойките, таксите, застрахователните премии, които не е имало основание да бъдат получени.

Началото на давността е това, което прави тези искове реални и години по-късно: моментът на узнаване, а не на плащане, съгласно Решение № 78 от 16.03.2026г. по т.д. № 1445/2025г. на ВКС. Кредиторът запазва възможността да доказва, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае по-рано.

Мотивът на съда е принципът на ефективност: давностен срок, който изтича, преди човек изобщо да е имал възможност да разбере правата си, прави защитата илюзорна. Кредиторът запазва възможността да доказва, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае по-рано.

Цитирани съдебни актове

Върховен касационен съд

• Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС
• Решение № 38 от 23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, I отделение
• Решение № 240 от 29.03.2018г. по т.д. № 1102/2017г. на ВКС, ТК, I отделение
• Решение № 12 от 11.02.2022г. по гр.д. № 2032/2021г. на ВКС, ГК, IV отделение
• Решение № 57 от 17.05.2024г. по т.д. № 2418/2022г. на ВКС, ТК, I отделение
• Определение № 2122 от 26.07.2024г. по ч.т.д. № 356/2024г. на ВКС, ТК, II отделение
• Определение № 78 от 24.02.2022г. по ч.т.д. № 2649/2021г. на ВКС, I т.о.
• Определение № 3390 от 13.12.2024г. по ч.т.д. № 1916/2024г. на ВКС, ТК, I отделение
• Решение № 98 от 07.04.2025г. по т.д. № 2180/2024г. на ВКС, ТК, II отделение
• Решение № 44 от 05.02.2026г. по т.д. № 2125/2024г. на ВКС, ТК, II отделение
• Решение № 78 от 16.03.2026г. по т.д. № 1445/2025г. на ВКС, ТК, I отделение

Окръжни и Районни съдилища

• Определение № 675 от 19.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 314/2021г. на ОС – Плевен
• Решение № 450 от 24.04.2025г. по в.гр.д. № 137/2024г. на ОС – Варна
• Решение № 152 от 29.05.2025г. по гр.д. № 303/2024г. на ОС – Стара Загора
• Решение № 399 от 10.10.2025г. по гр.д. № 359/2025г. на ОС – Русе
• Определение № 4883 от 23.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 2205/2025г. на ОС – Варна
• Решение № 548 от 18.12.2025г. по гр.д. № 62/2025г. на ОС – Пазарджик
• Определение № 1582 от 22.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 13502/2025г. на СГС
• Решение № 111 от 20.03.2026г. по т.д. № 229/2025г. на ОС – Стара Загора
• Определение № 13444 от 22.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 5117/2026г. на СГС
• Определение № 14216 от 01.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 6244/2026г. на СГС
• Решение № 1010 от 20.07.2026 г. по в.гр.д. № 771/2026 г. на ОС – Пловдив
• Решение № 831 от 28.06.2022 г. по в.гр.д. № 736/2022 г. на ОС – Варна
• Решение № 262802 от 12.11.2021г. по гр.д. № 2607/2020г. на РС – Варна

Съд на Европейския съюз

• Решение от 03.09.2015 г. по дело C-110/14, Costea
• Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17, EOS KSI Slovensko
• Решение от 27.10.2022 г. по дело C-485/21
• Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Профи Кредит България

Настоящото е материал с информативен характер и не представлява правен съвет по смисъла на Закона за адвокатурата. Всеки казус се преценява според конкретните му обстоятелства и според актуалната редакция на приложимите закони.